Профил на rosicatsendova
Име: росица цендова Възраст: 26 Пол: жена |
Статистика
Популярни постинги:
2
Постинги този месец:
0
Гласове този месец:
0
Коментари този месец:
0
Любими блогове:
0
Блогъри добавили в любими:
4
Блог вълни:
32
Последни постинги
07.07.2018 17:56 -
С мирис на море
Слънцето ме гали и усещам полъха на море.
Синьо- зелени нюанси красят пейзажа , а птиците чируликат сладко , сладко....
Потънала в ласките на божествена природа, мечтая.
Мечтая , а пред мен пътят е мъгла.
Не, не е мрачно , не се лъжи.
Неизвестно е , дали ще сбъдна своите мечти ?
Уж, голяма , а още нищичко не съм видяла.
Готова съм света да разгадая и много тайни да узнаят.
Очите греят , а усмивката не слиза и мечтая.
Мечтая да летя , мечтая вечно да имам свобода.
Да открия пътя към успеха като Еса поетеса.
Така ме иска и силно стиска.
Ах, това момче от синьото море.
Като морски дар се залепи .
Красив и строен и е добронамерено настроен.
Иска да стана негова жена ,
а дали ще сподели моята съдба.
Аз съм птица , пойна птица , обичам да летя .
Ще науча и него на летене. Волно и свободно .
Ще му дам и свобода , за да изпитам любовта.
Любов ли е ... Като цвете ще цъфтя !
Корени ще пусна , стига връзката да не е пуста.
Пъпчици ще пусна от любовта и ще има страхотна новина.
Нови , малки пъпчици ще разцъфтят и ще ни радват всеки път.
Синьо- зелени нюанси красят пейзажа , а птиците чируликат сладко , сладко....
Потънала в ласките на божествена природа, мечтая.
Мечтая , а пред мен пътят е мъгла.
Не, не е мрачно , не се лъжи.
Неизвестно е , дали ще сбъдна своите мечти ?
Уж, голяма , а още нищичко не съм видяла.
Готова съм света да разгадая и много тайни да узнаят.
Очите греят , а усмивката не слиза и мечтая.
Мечтая да летя , мечтая вечно да имам свобода.
Да открия пътя към успеха като Еса поетеса.
Така ме иска и силно стиска.
Ах, това момче от синьото море.
Като морски дар се залепи .
Красив и строен и е добронамерено настроен.
Иска да стана негова жена ,
а дали ще сподели моята съдба.
Аз съм птица , пойна птица , обичам да летя .
Ще науча и него на летене. Волно и свободно .
Ще му дам и свобода , за да изпитам любовта.
Любов ли е ... Като цвете ще цъфтя !
Корени ще пусна , стига връзката да не е пуста.
Пъпчици ще пусна от любовта и ще има страхотна новина.
Нови , малки пъпчици ще разцъфтят и ще ни радват всеки път.
07.07.2018 11:27 -
По - мощно от природна стихия
Влизам в друго измерение с теб.
Взирам се в погледа ти и внезапно вцепенение.
Потънах толкова дълбоко , че едвам изплувах.
Не е свикнение , мога и без теб,
а всъщност винаги си в мен.
Толкова дълбоко, чак ми париш!
Докато те гледам, се забравям.
Страх ме е , отново да се доближа.
Даваш ми свобода , на която никой не е способен.
С теб мога ... просто да мълча !
Ти си безкрайност , която не мога да опиша.
Ти си въздух , който прониква във всяка вена в мен.
Проклятие , което носи ми наслада.
Блаженство е , просто да погледна в теб!
С теб е толкова различно и просто ,
а същевремено и сложно.
Усещането с теб, би могло на опустуши всичко около нас.
По - силно е от природа!
По - мощно от циклон.
Ps: Ще може ли още един танц ?
Взирам се в погледа ти и внезапно вцепенение.
Потънах толкова дълбоко , че едвам изплувах.
Не е свикнение , мога и без теб,
а всъщност винаги си в мен.
Толкова дълбоко, чак ми париш!
Докато те гледам, се забравям.
Страх ме е , отново да се доближа.
Даваш ми свобода , на която никой не е способен.
С теб мога ... просто да мълча !
Ти си безкрайност , която не мога да опиша.
Ти си въздух , който прониква във всяка вена в мен.
Проклятие , което носи ми наслада.
Блаженство е , просто да погледна в теб!
С теб е толкова различно и просто ,
а същевремено и сложно.
Усещането с теб, би могло на опустуши всичко около нас.
По - силно е от природа!
По - мощно от циклон.
Ps: Ще може ли още един танц ?
20.04.2017 11:51 -
сдтгертхг
Затварям очи , за да се вмъкне малко тишийна.
Разкъсвам се!
В трудна ситуация - себе си , семейството или него ...
Всичко това върви в различна посока.
Аз ли ? Аз какво искам. Смешно е , защото не знам.
Въпросителните знаци започнаха да образуват редица.
Концентрация от мисли , способна да възпламени всичко.
Към всичко трупам ненавист.
Животът е коварен и превръща всичко живо в хищник.
Разкъсана душа - това получих.
Море превърнах от спомени.
В пустиня превърнах сърцето си.
В апатия изпаднах и не мога да изляза.
От ъглите около устните ми , страхувам се .
От толко високо паднах , реалността няма граница за разочарования.
Обвита от тръни , никой не успява да ги превърне в пластелин.
Светът ми се трува прекалено малък , за да обикна .
Разкъсвам се!
В трудна ситуация - себе си , семейството или него ...
Всичко това върви в различна посока.
Аз ли ? Аз какво искам. Смешно е , защото не знам.
Въпросителните знаци започнаха да образуват редица.
Концентрация от мисли , способна да възпламени всичко.
Към всичко трупам ненавист.
Животът е коварен и превръща всичко живо в хищник.
Разкъсана душа - това получих.
Море превърнах от спомени.
В пустиня превърнах сърцето си.
В апатия изпаднах и не мога да изляза.
От ъглите около устните ми , страхувам се .
От толко високо паднах , реалността няма граница за разочарования.
Обвита от тръни , никой не успява да ги превърне в пластелин.
Светът ми се трува прекалено малък , за да обикна .
02.04.2017 17:26 -
Себелюбие
Поредна глътка, потъвам в омайни , музикални ноти.
Преглъщам глътка горчиво вино и издишвам бавно, с удоволстие цигарения дим.
Чувствайки се , по - себе си от всякога.
Инлюстрирам сцени в съзнанието си.
Чувствам лудостта във вените си .
Усещам упоритостта в мислите си и силата във всяко действие.
Сама съм и без капчица вина.
Щастието ми не зависи от някого , а от самата мен.
Обичам себе си и трябва да съм болна , за да се самонараня , избирайки чуждо щастие пред собственото.
Най - добре съм, защото не съм спряна .
Аз съм това , което съм.
Без необратими промени ,
за да се вмъкна в критериите на някого.
Сега ми е добре , по - добре от преди , когато обичах.
Дадох себе си , изцяло !
Дадох душа, сърце, тяло, устни, разум, всичко !
Раздадох хиляди пъти себе си на един човек , Който погуби всичко свято в мен.
Толкова погрешни крачки , заради една фантазия.
Живея с болка , който , както иска да разбира или пък да не разбира.
Толкова противно ми е всичко, а е толкова добре да си сама.
Преглъщам глътка горчиво вино и издишвам бавно, с удоволстие цигарения дим.
Чувствайки се , по - себе си от всякога.
Инлюстрирам сцени в съзнанието си.
Чувствам лудостта във вените си .
Усещам упоритостта в мислите си и силата във всяко действие.
Сама съм и без капчица вина.
Щастието ми не зависи от някого , а от самата мен.
Обичам себе си и трябва да съм болна , за да се самонараня , избирайки чуждо щастие пред собственото.
Най - добре съм, защото не съм спряна .
Аз съм това , което съм.
Без необратими промени ,
за да се вмъкна в критериите на някого.
Сега ми е добре , по - добре от преди , когато обичах.
Дадох себе си , изцяло !
Дадох душа, сърце, тяло, устни, разум, всичко !
Раздадох хиляди пъти себе си на един човек , Който погуби всичко свято в мен.
Толкова погрешни крачки , заради една фантазия.
Живея с болка , който , както иска да разбира или пък да не разбира.
Толкова противно ми е всичко, а е толкова добре да си сама.
19.03.2017 15:50 -
жажда за глътка релакс
Житотът е като капан , от който е неизбежно да пострадаш.
Животът учи !
Учи , да и толкова много трябва да се опариш .
Психиката ми се разруши .
Чувства нямам , но си има плюс , не изпитвам страх.
Сърцето стана орган.
Не е красивата фигура , която допреди чертах.
Любовта премина в уважение , което всъщност няма.
Зад щастлив момент урок се крие ,
който ще последва с безвъзвратна загуба и болка.
Какъв е смисълът да се родиш , а да останеш ?
Човекът е с незадоволими потребности.
Уж , учиш , учиш.... и все не си научил.
Кагато си дете , плачеш за играчка ,
когато си голям за някоя любов,
а когато остарееш...за това че се чувстваш сам ,
безсилен, беззащитен,че идва края...
Как да се чувствам пълноценна сред хора ,
обвити в собствен свят , готови да продължат и без мен.
Как да се чувствам обичана , като имат нужда да ги оставя ?
Как да се чувствам способна ,
като единственото нещо което правят , е да ме спъват ,
подценяват и себе си да възгордяват ?
Моят лек... бял лист и химикал,
Да вляза в ролята на скитница , докато краката не ми откажат.
Така желая далече да живея от града.
Забързаното ежедневие , носещо чували със стрес,
скапва всяка моя вярва в добротата.
Някъде... далеч.... в дървена къщурка ,
обградена от зеленина.
Чист въздух и лек ветрец. Топло мляко, малко мед ,
плод за здраве и един добър човек.
Нито искам да съм богата !
Нито пък за лукс мечтая.
Нито да се контя ,
за да ме обсъждат и харесват,
нито да ме знае всеки.
Там , погалена от слънчеви лъчи ,
обичана , обичаща.
Там, далеч от пушаците на скъпите коли и слабомислещите шефове на фабрики.
Там, дето ще чета , не за да се доказвам , а за да се отдавам на тишийната.
Дори и в забутано селце - не искам !
Съвсем, съвсем далеч !
Моят рай !
www.youtube.com/watch
Търсене
Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
За този блог
Гласове: 46