Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Профил на rosicatsendova
Име:
росица цендова

Възраст:
26

Пол:
жена

Статистика
Популярни постинги:
2

Постинги този месец:
0

Гласове този месец:
0

Коментари този месец:
0

Любими блогове:
0

Блогъри добавили в любими:
4

Блог вълни:
32
Последни постинги
 Слънцето ме гали и усещам полъха на море. 
Синьо- зелени нюанси красят пейзажа , а птиците чируликат сладко , сладко....
Потънала в ласките на божествена природа, мечтая.
Мечтая , а пред мен пътят е мъгла.
Не, не е мрачно , не се лъжи. 
Неизвестно е , дали ще сбъдна своите мечти ?
Уж, голяма , а още нищичко не съм видяла. 
Готова съм света да разгадая и много тайни да узнаят.
Очите греят , а усмивката не слиза и мечтая.
Мечтая да летя , мечтая вечно да имам свобода.
Да открия пътя към успеха като Еса поетеса.
Така ме иска и силно стиска. 
Ах, това момче от синьото море.
Като морски дар се залепи .
Красив и строен и е добронамерено настроен.
Иска да стана негова жена ,
а дали ще сподели моята съдба.
Аз съм  птица , пойна птица , обичам да летя .
Ще науча и него на летене. Волно и свободно .
Ще му дам и свобода , за да изпитам любовта. 
Любов ли е ... Като цвете ще цъфтя ! 
Корени ще пусна , стига връзката да не е пуста.
Пъпчици ще пусна от любовта и ще има страхотна новина.
Нови , малки пъпчици ще разцъфтят и ще ни радват всеки път.
Категория: Поезия
Прочетен: 2224 Коментари: 0 Гласове: 0
 Влизам в друго измерение с теб. 
Взирам се в погледа ти и внезапно вцепенение.
Потънах толкова дълбоко , че едвам изплувах.
Не е свикнение , мога и без теб,
а всъщност винаги си в мен.
Толкова дълбоко, чак ми париш!
Докато те гледам, се забравям.
Страх ме е , отново да се доближа.
Даваш ми свобода , на която никой не е способен.
С теб мога ... просто да мълча ! 
Ти си безкрайност , която не мога да опиша.
Ти си въздух , който прониква във всяка вена в мен.
Проклятие , което носи ми наслада.
Блаженство е , просто да погледна в теб!
С теб е  толкова различно и просто ,
а същевремено  и сложно.
Усещането с теб,  би могло на опустуши всичко около нас.
По - силно е от природа!
По - мощно от циклон. 


                               Ps: Ще може ли още един танц ? 
Категория: Поезия
Прочетен: 298 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 07.07.2018 14:23
20.04.2017 11:51 - сдтгертхг
Затварям очи , за да се вмъкне малко тишийна.
Разкъсвам се!
В трудна ситуация - себе си , семейството или него ...
Всичко това върви в различна посока.
Аз ли ? Аз какво искам. Смешно е , защото не знам.
Въпросителните знаци започнаха да образуват редица.
Концентрация от мисли , способна да възпламени всичко.
Към всичко трупам ненавист.
Животът е коварен и превръща всичко живо в хищник.
Разкъсана душа -  това получих.
Море превърнах от спомени.
В пустиня превърнах сърцето си.
В апатия изпаднах и не мога да изляза.
От ъглите около устните ми , страхувам се .
От толко високо паднах , реалността няма граница за разочарования. 
Обвита от тръни , никой не успява да ги превърне в пластелин.
Светът ми се трува прекалено малък , за да обикна .

Категория: Поезия
Прочетен: 823 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 07.07.2018 17:15
02.04.2017 17:26 - Себелюбие
 Поредна глътка, потъвам в омайни , музикални ноти.
Преглъщам глътка горчиво вино и издишвам бавно, с удоволстие цигарения дим.
Чувствайки се , по - себе си от всякога.
Инлюстрирам сцени в съзнанието си.
Чувствам лудостта във вените си .
Усещам упоритостта в мислите си и силата във всяко действие.
Сама съм и без капчица вина.
Щастието ми не зависи от някого , а от самата мен.
Обичам себе си и трябва да съм болна , за да се самонараня , избирайки чуждо щастие пред собственото.
Най - добре съм, защото не съм спряна .
Аз съм това , което съм.
Без необратими промени ,
за да се вмъкна в критериите на някого.
Сега ми е добре , по  - добре от преди , когато обичах.
Дадох себе си  , изцяло !
Дадох душа, сърце, тяло, устни, разум, всичко !
Раздадох хиляди пъти себе си на един човек ,  Който погуби всичко свято в мен. 
Толкова погрешни крачки , заради една фантазия.
Живея с болка , който , както иска да разбира или пък да не разбира.
Толкова противно ми е всичко, а е толкова добре да си сама.
Категория: Поезия
Прочетен: 1584 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 07.07.2018 14:50



Житотът е като капан , от който е неизбежно да пострадаш.
Животът учи !
Учи , да и толкова много трябва да се опариш .
Психиката ми се разруши .
Чувства нямам , но си има плюс , не изпитвам страх.
Сърцето стана орган.
Не е  красивата фигура , която допреди чертах.
Любовта премина в уважение , което всъщност няма.
Зад щастлив момент  урок се крие   ,
който ще последва с безвъзвратна загуба и болка.
Какъв е смисълът да се родиш , а да останеш ?
Човекът е с незадоволими потребности.
Уж , учиш , учиш.... и все не си научил.
Кагато си дете ,  плачеш за играчка ,
когато си  голям за някоя любов,
а когато остарееш...за това че се чувстваш сам ,
безсилен, беззащитен,че идва края...
Как да се чувствам пълноценна сред хора ,
обвити в собствен свят , готови да продължат и без мен.
Как да се чувствам обичана  , като имат нужда да ги оставя ?
Как да се чувствам способна ,
като единственото нещо което правят , е да ме спъват ,
подценяват и себе си да възгордяват ?
Моят лек... бял лист и химикал,
Да вляза в ролята на скитница , докато краката не ми откажат.
Така желая далече да живея от града.
Забързаното ежедневие , носещо чували със стрес,
скапва всяка моя вярва в добротата.
Някъде... далеч.... в дървена къщурка ,
обградена от зеленина.
Чист въздух и лек ветрец. Топло мляко, малко мед ,
плод за здраве и един добър човек.
Нито искам да съм богата !
Нито пък за  лукс мечтая.
Нито да се контя ,
за да ме обсъждат и харесват,
нито да ме знае всеки.
Там , погалена от слънчеви лъчи ,
обичана , обичаща.
Там, далеч от пушаците на скъпите коли и слабомислещите шефове на фабрики.
Там, дето ще чета , не за да се доказвам , а за да се отдавам на тишийната.
Дори и в забутано селце - не искам !
Съвсем, съвсем далеч !
Моят рай !

www.youtube.com/watch

Категория: Поезия
Прочетен: 494 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 19.03.2017 17:16
Търсене

За този блог
Автор: rosicatsendova
Категория: Поезия
Прочетен: 49467
Постинги: 42
Коментари: 19
Гласове: 46
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031