Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.11.2014 12:07 - Вече непознат
Автор: rosicatsendova Категория: Поезия   
Прочетен: 384 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 04.05.2016 08:55


 Усмивката изчезна.
Очите потъмняха.
Недоверие обзе ни бавно - кошмар.
Една лъжа, която и двамата създавахме.
Времето в което всичко се държеше с ‘’ аз ’’ и ‘’ ти ’’, отмина.
Отмина като буен вятър.
Сега всичко се разпада помежду ни.
Всички мъки, изневери, всички думи, един ужас.
Било е истина, не си е струвало!
Една красиво залъгваща обвивка,  под нея празно.
Твоята красива усмивка, нежни очи и точни думи, са нищо!
Точно като теб ,едно нищо с изречени , но неспазени думи.
Това мъжки думи ли са ?
Може ли да се вярва на тези клетви ?
Остави!
Забрави!
Фалшива приказка, създадена от хубави лъжи.
Остави, няма минало за нас, няма настояще, няма и бъдеще.
Всичко изгорих!
Клечка кибрит, бензин,  омраза.
Всичко изчезна внезапно.
Спомен един, едничък не оставих.
Забравям за теб, ти нарани ме, излъга ме, използва ме!
От малка знаеше ме.
Знаеше , как да говориш, когато искаш нещо.
С тази усмивка, ах колко я мразя!
Знаеше, какво да ми кажеш, за да се върна при теб.
Може би, преди тръпката значеше нещо..
Сега, разочарована, на пук на теб, всичко аз ще правя!
На пук на думите измислени, чакани толкова време ,а от тях излезе нищо.
Оставям те!
Оставям, всичко да гори вътре в теб.
Дано се сетиш, защо си тръгвах винаги от теб.

 

 




Гласувай:
2


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rosicatsendova
Категория: Поезия
Прочетен: 49761
Постинги: 42
Коментари: 19
Гласове: 46
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930