Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Обичам да пиша,рисувам,пея и танцувам.Обичам свободата и да бъда себе си.
Автор: rosicatsendova Категория: Поезия
Прочетен: 22763 Постинги: 42 Коментари: 19
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4  >  >>
03.05.2016 09:55 - нежна грубост
image
Тъмни очи .
Живот в погледа.
Пламенно гледаш.
Изкусително говориш.
Зад черни дрехи, криеш своята светла душа.
Добрина зад маска на злина.
Сърцето оковаваш и не даваш.
Трудно се доверяваш.
Сияя докато съм с теб.
Държи ме още чувството към теб !
Не знам какво е.
Знам само,  че те искам, 
че се будя и заспивам с мисълта за теб.
Действаш ми.
Как да опиша какво чувствам ,
като губя разсъдък покрай теб?
Действаш ми, неубуздана ставам.
Караш ме да летя и падам.
Идваш, тръгваш.
Приятел и любовница в едно.
Появяваш се когато мисля,
че те нямам ,  че забравил си за мен.
Горделиво гледаш и пречупваш ме.
Властваш над всяка част от мен.
Знаеш , че те искам !
Идваш и ме взимаш.
Забравям всичко !
Докосваш и задъхвам се !
Караш ме да тръпна !
Искаш да те искам !
Докосваш , спираш и си тръгваш.
Какво ми правиш?
Вкарваш адреналин в мен.
Моят наркотик .
Пламтящо действаш!
Караш ме да мисля за това,
вечер когато съм сама.
Желанието в мен напира с всеки изминал ден.
Непредвидима буря си.
Просто идваш и  разрушаваш ме.



Категория: Поезия
Прочетен: 526 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 07.07 11:48
27.04.2016 08:11 - мое място
image
Цигарен дим и отново пиша.
Здравей тъга !
Всъщност всикнах с теб.
Пореден , неуспешен опит в любовта.
Духалката е единствената топлина.
Тя, вместо него топли през нощта.
Навън времето е мрачно.
Вятърът пронизва като висулка лед.
Гледам портрета срещу мен.
Аз го нарисувах, той е мой другар.
Помага в лоши дни.
Например като  днес.
Без листът, химикалка и портретът се потискам.
Ще ми се кола, за да бродя из света
или може би спокойно място.
Някъде далеч в мъничка, дървена къщурка.
Някъде - сама .
Ще пиша и рисувам.
Ще се крия от света , но поезията своя ще разкривам.
На дървената си веранда ще пиша поредният си стих ,
а вечер ще рисувам залезът с топлите му цветове.
Той сгрява , някак си душата.
За някои изкувство, за други е тъпизъм.
За мен е миг спокойствие и начин , да избягам от света.
Понякога сядам и си мисля, грешката дали е в мен?
Аз ли нестандартно мисля?
Може би, грешката е в избора на хора.
Не знам , но свикнах.
Свикнах да заспивам сама.
Да се будя сама.
Да се храня сама.
Да се утешавам сама.
Просто си намирам начин и без него -  поредната заблуда.
Поредната лъжа.
Иронично го приемам вече.
Всъщност добре ми е сама.
С всеки път , все повече се уверявам в това.
На него пожелавам му късмет ,
а аз си продължавам по своя странен път.
Като птица без ято , ще скитам из света.

image

Категория: Поезия
Прочетен: 639 Коментари: 12 Гласове: 4
Последна промяна: 19.03.2017 17:41
26.04.2016 09:47 - бариера
https://www.youtube.com/watch?v=VG6XAwjayY4

Няма да те моля да се върнеш.
Нито  ще тичам подир теб.
Влюбена съм до полуда в теб , но ще бъда силна!
Няма да ти пиша, дори и за едно здравей.
Не искам пак да страдам - не си за мен.
Макар и да изгарям .
Макар и трепета да продължава.
Трудно заспивам.
За друго не мисля.
В сънищата ми нахлуваш - крадец!
Като огън върху сняг - разтапяш ме.
Обладал си ме.
Прониза себе през  мен.
Чувствам , че съм твоя.
Ток си , който ме разтърсва - опасно е.
Няма да го понеса.
Отблъсквам се от теб!
Не искам да съм с теб.
Една от стоте ти бройки.
Една, с нищо по - различна , а как ме гледаш...
Боже ! Тези твои очи ме подчиняват.
Исках да те опозная.
Да разбера и най - малкото за теб.
С твоя егоизъм и инат, с твоя страх от нараняване ме унижи,
но упорита бях и изтърпях всички твои грешки .
Пред теб разкрих се, но не ме допусна и се махам.
Не искам вече да съм с теб - лъжец !


image
Категория: Поезия
Прочетен: 280 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 19.03.2017 17:43
22.03.2016 17:53 - фтъеръ
https://www.youtube.com/watch?v=Blyzsujs40k

Очи , по - красиви от твоите видях.
Ръце , по - силни чувтвах.
Устни , по - омайни , но копнях за всичко твое!
За гласа ти.
За начина по който изричаше името ми.
За чувството което изпитвах покрай теб.
С теб бяхме едно цяло.
Искам отново да се слеем.
Те също искаха , искаха да бъдат с мен.
Исках и усещах.
Далеч от теб , се чувствам празна.
В едни очи искам да се вглеждам.
Едно лице да вбесявам и разсмивам.
Над едно сърце , лежейки да заспивам - искам !
Да прегръщам.
Да галя.
Да се сърдя.
Да плача.
Да викам.
Да се смея.
Да раздам себе си.
На един да притежавам и един да бъде мой.
По - скъп от злато.
За мен -  безценен.
Незаменим и понякога досаден, но да бъде мой.
Отровно да обичам , отровно да обича ме.
Като рак във вените , да няма лек !
Силно да разтърсва , да ме иска , да настръхвам, да обичам.
Да обича мен и това , което е в мен.
Да обича всяка моя част .
Да обича и това , което мразя в себе си.
Да обичам всичко в него .
Далеч , но мислено да бъдем двама.
Звезда в небето да бъда , за да пазя.
От света , от гнилите души и от несправедливата съдба.

image









Категория: Поезия
Прочетен: 174 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 04.05.2016 07:53
11.03.2016 13:44 - Гнила същност
Месо сред хищници.
Черни мисли.
Мръсни ръце.
Мръсни думи.
Втренчен поглед.
Буря.Дъжд.Камък.
Питон и хамелеон.
Бариера.
Вик , но само ехо.
Безверие и чувство за вина.
Лъжа за стойност.
Събуждане, проглеждане.
Неоценена личност поради вътрешен страх.
Кадри, случки, мисли.
Ненаказана изгода.
Незаслужено дарение.
Вик, вихър, сблъсък, пустош, край.


image

image
Категория: Поезия
Прочетен: 268 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 11.03.2016 13:45
09.03.2016 16:43 - Стари кадри
www.youtube.com/watch

image
Блян от спомени.
Ден, два и месец мина.
За миг те зърнах и сърцето полудя.
Моят елексир за щастие.
Сякаш налазиха ме мравки при вида ти.
Какво да кажа?
Здравей?  Не, звучи ужасно.
Просто ще ти се усмихна и ще продължа.
Ще бъда горделива.
Отдавна казах, че те преживях, но сякаш се замислих за преди.
Как се чувствах, как се чувстваше и ти.
Как се гледахме, как се усмихвахме.
Едно набиране, кратък разговор и среща.
Ето , че те виждам пак.
Ах, тази позната стая и този познат диван.
Познати устни и очи,познати са ръцете и допира им.
Любим си.
Бях до теб , но някак не те почувтвах , а очаквах да изтръпна.
Пълсът, сърцето , всичко бе нормално.
Странно е , че се върнах тук, но много исках.
Тъжна станах.
Усетих , че любовта я няма.
Изчезнала е.
Може би, вчера измъкна се , но не забелязах.
Може би , през зимата студена.
Може би , докато се лутах.
Кубче рубик - не се подрежда нищо.
Анархия от чувства.
Нещастен си , а аз се отвратих.
С теб сме просто навик.
Една любима, стара вещ.


www.youtube.com/watch

Категория: Поезия
Прочетен: 227 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 09.03.2016 17:00

Обичам да те гледам в очите.
Обичам да слушам гласа ти.
Обичам те,  когато си мръсен.
Обичам те , когато си изморен.
Обичам те, когато се опитваш да ми обясниш какво изпитваш към мен.
Обичам те , дори когато ми се сърдиш.
Обичам те , когато си намусен.
Обичам те , когато се усмихваш.
Обичам те , дори когато ми досаждаш.
Обичам те , но не мога да съм с теб.
Най - вече ме влече да скитам, но не и теб.
Ще те обичам до края ако бъдеш с мен.
Искам да бродя , да идвам и за дълго да си тръгвам.
Еднообразието не е за мен - убива ме.
Искам крилете да разтворя и да отлетя.
Избора е труден.
Крилете няма да са годни  -  остана ли с теб.
Корени не искам и не пускам.
Искам те и искам с мен да скиташ.
Не безцелно , а за свобода.
Искам да разтворя и твоите крила.
Искам с въздух да напълниш своите дробове и да отлетиш с мен.
Любовта не трябва да ни натъжава , нито да ни ограничава.
Обичай ме и аз ще те обичам.
Нека да бъде диво и красиво.
Нека всеки ден е тръпка.
Нека имаме свобода.
Нека да опознаем и  света.

image


Категория: Поезия
Прочетен: 124 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 09.03.2016 17:17
------------------------------------------------------------------------------------------------------------
image
Спомняш ли си когато скубеше косите ми ?
Спомняш ли си, когато гонеше ме за една прегръдка ?
Спомняш ли си ,непрестанно търсеше мен?
Спомняш ли си нощем , как тайничко излизах ?
Спомняш ли си когато се разплаках , а ти побягна ?
Стоейки до теб , задъхвах се.
Страхливецът в когото се влюбих.
Онази приказка без край.
Търпя ме до последно,както и аз теб.
Беше мяжду любов и война.
Битка между разум и сърце.
Обхващаше всяко нещо в мен.
Разтърси ме.
След него нищо не остана.
Скъса се мрежата бродирана от теб.
Намразих !
Мразеха да бъда с теб.
Сложихме преграда между нас и сега те мразя.
Мразя и обичам.
Отдръпвам се и отново идвам.
Скитам,гледайки чуждите очи,за да забравя теб.
Но сякаш най - добре ми е сама.
Пореден лист,коплет,отново пиша.
Игра или съдба бе, не знам,но страшно много те обичах.
Давах всичко.
Ти го знаеш най - добре.
Не забравяй стихът ,който посветих ти!
Сякаш  копираш себе си и пускаш листята из града.
Грешка е,добре го знам.
 В колко пропасти навлизах и прескачах,за да забравя теб ?
Толко хора нараних,за да бъдеш ти добре.
По дяволите,все още те обичам.
Гадно е да съм без теб.
Мисля си за теб,дали добре си.
Дали си с друга.
Глупава,попаднала в капана.
Изход сякаш няма.
Не съм тъжна, нито гневна.
Просто те обичам,но не мога да съм с теб.

 



Категория: Поезия
Прочетен: 348 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 24.02.2016 12:34
22.02.2016 11:29 - мама
image
Майчице мила, днес с година помъдря.
Ти над мене бдя.
С толкова любов дари ме.
Повярва в мен и във всяка моя суета.
Ти си нежна и красива,винаги усмихната.
Твоите коси - коприна.
В очите ти виждам любовта.
В твоята прегръдка усещам сигурността.
Превръщаш себе си в стомана , за да сме винаги добре.
Заради нас отказа своята мечта.
Учиш ни да бъдем силни,честни и добри.
За мен си най - добрата!
С всичко можеш да се справиш.
Винаги помагаш.
Умората не я признаваш.
Майчице мила,свята - безценен камък!
Знам,че те ранявам.Извинявай!
Ти роди ме,отгледа,направи ме жена.
Лишаваш се, за да не сме лишени ние.
Сдържаш сълзите си , за да не се тревожим.
Обичам те!
Прости за всичко досега и запомни,че за мен си най - красива на света!

Категория: Поезия
Прочетен: 170 Коментари: 0 Гласове: 1
18.02.2016 14:09 - Не и бумеранг
image
Зад мъгливи мисли се криеш и отблъскваш.
Вцепеняваш нежността си.
Идваш и разкъсваш - звяр.
Любовта ми нахлу.
По вените ти се стича и догаря те.
Нежна грубост - демон.
Гневно прегръщаш,нежно докосваш.
Без сила ме смаза, а с устни премаза.
Мислиш ,че бумеранг съм.
Не мога с теб.Черно и бяло.
Нишките ни са различни и не се свързват.
Опитах да ги свържа - несполучих.
С черен нюанс ме обля до насита.
От черен лебед исках да станеш бял.
Невъзможното исках,а ти беше сляп.
В два свята се скитах и в твоя ареал непознат.
Мой господар,без да го искаш.
Приказка без начало и край.
Тичах към теб, без да обмислям.
Лъгах себе си , че съм щастлива до теб.
Буря,опасна стихия.
Тръгни си,не се връщай при мен!

Категория: Поезия
Прочетен: 188 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 18.02.2016 14:14
17.02.2016 15:11 - ЗАД МАСКАТА
 Не се бъркай и побърквай.
Не се грижи за чужди рани.
Те са безгранично безразлични - злобни!
Нагли и безверни.
Вълк бъди и оцелей!
Те са си такива,бездушни маси.
На лошо ще те учат, за себе си ще мислят.
Не се подлъгвай на усмивката лоялна.
Като кафе в студена зимна нощ ще влязат в теб,
а след това ще те сразят.
Временно винаги са с теб и ти помагат.
Добри са и са без вина.
Не изпитвай нужда, не се доказвай, недей да даваш.
Егоист бъди за себе си мисли и ти.
Не слагай тях пред теб.
Недей да мислиш за шиповете по гърба забити.
Филтрирай мозъка си и свойте мисли.
Просто продължи.
Благодари за безверието им .
Зад усмихнатата маска,ласкаещите думи - демон.
Не се потдавай. Усмихнат винаги бъди.

image
Категория: Поезия
Прочетен: 414 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 18.02.2016 14:24
15.02.2016 11:44 - Погледни
Обичам да обичам.Аз винаги обичам!
Днес се влюбих в рокля.По- добре от мъж , нали ?
Не ще разбие моите мечти!
Дай ми само сак,билет и тръгвам с влак.
Да скитам по света да видя,да се запознавам.
Дай ми само малко топлина , за да полетя.
С капчица надежда, зареди ме!
С позитивизъм да посрещна своята съдба.
Да не се отказвам,да съм силна и винаги да вярвам.
В малките неща, аз намирам чудеса.
Виж! Погледни през моите очи!
Виж залеза,изгрева дори.
Виж облаците светло-сини.
Погледни Балкана колко е красив.
Обичам да обичам, но не и хора!
Казах ти преди, мразя ги!
Уви,но  виж света! Красиво място,такива гледки.
Обичам да обичам, обичам свободата!
Обичам да усещам пулса как в мен тупти.
Обичам усмивки по лицата.
Обичам да общувам.
По - добре ми е така! Добре , че теб те няма.
Не е лъжа , без мен си ти сега и добре ми е така.
Няма аз никого да помня с лошо,добра съм .Обичам да обичам.
Погледни през моите очи и виж светлината в дните си.

image
Категория: Поезия
Прочетен: 343 Коментари: 0 Гласове: 1
<<  <  1 2 3 4  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: rosicatsendova
Категория: Поезия
Прочетен: 22763
Постинги: 42
Коментари: 19
Гласове: 46
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930