Грешиш, поправяш, търпиш, прощаваш!
Години, две и още толко.
Тръпка вече няма.
Страстта угасна.
Избледняваш, заедно с един човек.
Ставате си, сякаш непознати, нетърпими.
Греша ли ?
Въпрос върти се, но не и отговор.
Дали струва си да пропилееш младостта ?
С него си, ала сама заспиваш.
Защо така?
Нали той е любовта?
Иска те, но не го показва.
Времето ли променя го така?
Обича те, но иска да си тръгваш.
Гони те, уж единствена си ти.
Не те потърси, даже за едно ‘’прости’’.!
Държи на теб, а как нагло се държи!
Важна ли си , време ще намери.
Липсваш ли му ,светът ще прекоси.
Любов ли си за него - щастлива ще си!
Ще умира за твоите очи, ще копнее за гласът ти, за допирът ти. Неблагодарник, незаинтересуван от твойте ласки, думи и мечти.
От теб самата, разбери!
Не оценява нищо!
Лудост с него е да бъдеш, пречупваш гордостта си, заради измислени сълзи. Погубваш своите мечти, вярвайки на грозните лъжи.
Очите му, изпълнени с мрак.
Усмивката,  невинно примамлива.
Обича, съжалява, наранява.
Иска ли да те боли?
Достатъчно!
От него си тръгни!

 

   
 Не искам да те помня с лошо.
 Не се сърди, не ме мрази,  но ме забрави.
Ще забравя всичко. Разби ме!
В стъклени парченца се превърнах.
Недей се връща пак при мен,опасно режат,
частиците останали от мен.
Ще ти върна , без да искам!
За безбройните лъжи,за предателствата подли,
за сълзите изплакани по теб.
Ще те боли , недей се връща!
Чуваш ли, върви!
Не искам да те виждам, не искам да си спомням.
С теб бях искрена, щастлива, но уви!
За мен сега, си спомняш само ти.
Не вярваше , но тръгнах и повече не ме видя.
Ще остана спомен, забил се в твоята глава.
С глас, ще галя твойте сетива.
С поглед , ще руша в тебе всичко бавно.

                     

 

 

                                 България

Защо не се плаша от смъртта ?

Може би ,защото реалността е много по – гадна.

Да страдаш от хора,случки.Да страдаш от съдбата.

В България има ли поне едно нещо нормално?

Чудя се? Така и ще си остане,няма отговор за това.

Децата прости и неграмотни.Родителите бедни и безотговорни.

От пари да се интересуват нашите деца.Да искат лаптоп,а не игра.

Наркотици,кражби,убийства,подкупи.Тормози от всякакъв вид.

Филм е живота на хората в България.Един проклет филм!

Закони измислени  , не за доброто на народа,а за чичко депутат да има някой лев.

От страх хората не смеят истина да кажат!Кметът пак ще бутне някой лев на неграмотен Айшо да гласува в негова чест.Чудовище.

 В очите да се погледне  и с жесток поглед да се нарече -"помяр"!

Вулгарността е мода. Да си тъп е яко.С просташки думи се сваля.

Да си мъж е излишно.Връзки,пари,много хора.

Жалка гледка за една нереалност.Подлост,наглост в очите на всеки.

Несправедливост ,омраза.Да плюеш по улиците е нещо нормално.

Непълнолетни моми,да стават вече жени е хит във града ‘’ България ‘’

По – красиво място няма от улиците пълни с охрана.

Чичковци набити,малки глезорани.

Дрехите ненужни са,когато станат двама.

Всеки с промит мозък,робот от  ‘’ класа  ‘’ .

Да си наркотрафикант е нещо гордо.

Да  се напиваш и да псуваш  е много важно!

Да крещиш ,заплашваш и да биеш собствената си майка,прави ни велики .

Да си проститутка е нещо съвсем нормално.

Пари? Как не се продаваш?

Тиня,затъваш надълбоко.В ада.Добре дошъл в България!

Двуличие, измама,покрития без покрив.Постъпки без срам и жалост!

Глупост,от голям човек.Мозъци ли ? Мозъци за пари!

Отдаденост към нещо ужасно със сигурност не и живот.

Недоверие към всеки,поглед жесток,горд и наперен.Добре дошъл, човеко!
Това е България.

 

 ei xora! Kajete mi , stawat li teq stihotworeniq.Zashtoto mislq da izdawam stihosbirka.Razbira se, ima greshki.Predi da q izdam,shte sa redaktirani.Chast ot stohotvoreniqta mi sa tezi,drugite shte bydat we4e 4erno na bqlo. Xareswat li vi,spored was.Stawat li za kniga ili ne ?

                                                                   Използвана

Значех ли нещо за теб? Беше ли истинска усмивката ти?

Поне нещо истинско имаше ли?Или всичко е било просто лъжа!?

Гледаше ме с блясък,а сега мълчиш.По дяволите, аз ли някъде сгреших?

Не ме вини за нищо, ти всичко ми отне.С бездомната си душа, игра си с мен.

Смееше ли се на моята любов?Смешно ли ти беше това с мен ?

Толкова ли , капка чувства нямаш в теб?

Дано някога разбереш,  какво значеше за мен.

Обърканото ти съзнание, побърка мен!

Просто тяло.Използвана.Използвана!Това чувство, убива всичко в мен.

Руши съзнанието ми, ограбва душата , а сърцето на пихтия.

Срязано, надупчено, издрано от твоите думи, мразя те!

След толкова време, след като те обикнах, след като свикнах с теб, след като дадох всичко, забравяш ме?!

Безпощадно обиждана и използвана.Дадох себе си, за да разбиеш всичко в мен!

Просто тяло?Обикновен човек?Едно нищо била съм за теб!За човекът , когото обичах.

Търпях нетърпими неща, обиди, кавги, грубости, грешки, лъжи !

Господи.Как да го опиша? Гледайки в една точка, не осъзнавам нищо!

 
Не оценяваш малките неща , които правя за теб.
Не слушаш думите ми.
Не се вълнуваш от мнението ми.
Не се интересуваш от това, за какво мечтая.
Не ти липсвам , както ти на мен !
Любов по график.
Петък вечер , а може би събота, понякога и това не.
Вслушай се в думите ми, говоря ти!
Погледни в очите ми, тъжа!
Виждаш ли усмивката ми?
Не ти ли липсва ?Защо го правиш?Не ти ли писна?
Не искаш ли да съм щастлива с теб?
Нямаш време за разговори с мен.
Какво да правя ‘’бос’’ ?
Кажи ми , как да се държа, за да не те издразня ?
Каква трябва да бъда?
Какво трябва да направя , за да ме видиш, а не просто да погледнеш ?
Така , както преди живях без теб, така и сега ще мога!
Всеки ще поеме своя път.
Бях цъфтящо цвете, а ти откъсна ме, тъй млада!
Взе ми всичко за едното нищо, а сега отблъскваш ме.
Няма да се върна, не и този път!
Тръгна ли,  до тук е!
Нашето минало, ще хване прах.
На колене да падаш, прошка да искаш, пак мили думи да говориш.
За нищо на света не бих се върнала!
Ще си спомняш и отново ще ме искаш .
Няма да ме виждаш.
Няма да ме чуваш.
Няма да ме чувстваш.
Глупост! В идиот се влюбих, мъж очаквах!