Той

Свят,хора,мисли.Нереални фантазии.

Казани,но не и изпитани чувства.

Емоции, побъркващи те.

Съзнания пълни с грях.

Страх от неизвестното.

Миг в който се нуждаеш от него.

Човекът,с незабравими очи.

Вълшебната усмивка.

Онова име,онзи образ…

Очи сияещи,омайващи,прекрасни!

Любимо име.Човекът,спиращ  дъхът ти.

Изтръгващ съзнанието ти.

‘’Изострящ сетивата в теб.’’

Човек  с които забравяш реалността .

Човек ,на когото прощаваш , непростими думи и действия.

Човекът, с който имаш любими моменти.Онзи.

Той е вътре в теб. Онази слаба част от теб.

 

 

 

 Дори не ме боли.Дори не съжалявам.

Не се и мразя.Просто си ми безразличен!

С тази твоя жалка, подигравателна усмивка.

Очи , излъчващи презрение.Животът се превръща в  нереален с теб.

Всичко толкова измислено, чак е смешно!

Глупачка, би се върнала  при теб!

Трябва да се мразя , за да бъда с теб.

Ти си невъзможно нагъл!

Искаш да те слушам,  да съм твоя,  да мълча,  докато слагаш ми рога.

Живееш си живота, пречейки ми да живея своя.

Точно думите ти, аз да изпълнявам.

Твоят роб, опитваш се да стана.

Затворник в място  по – лошо от затвор!

Зад решетките на твоите ръце, закопчаваш ме.

Задушаваш ме,  нараняваш ме!

Безпричинно, безпощадно наранена.

Мразя те!