Апатия изпитвам.
Просто зрител съм,мълча.
Що за хора ?!
По дяволите,много лоши хора има!
Скитах,търсех веселба,
ала грешка оказа се това.
Детското в мен убиха.
Следвах хора,не мечти 
и останах с нищо,разбери.
Лицемерни бяха с мен,двулични.
Чувах единсвено лъжи!
Как да вярвам,ми кажи ?
Пропилях си младостта,
не сбъднах ни една мечта.
Направих грешка,живят без да мисля.
Боже.Как да върна времето,кажи?
Тъпкаха ме цял живот!
Не оцениха ни една сълза.
Аутсайдер съм сега.
Не обичам хора!
Лоши са,помни.
Сляпа бях,глупава,наивна.
Сега срам ме е да чувтвам и да го покажа.
Разни хора,разни идеали,моят е да съм сама!
Рискувах,обичах и мечтах.
Важна част от времето си пропилях.

Пречиш ми!
Махай се от съзнанието ми!
Замъгляваш всичко около себе си.
Какво ми правиш ?
Всичко в мен трепери,чувайки името ти.
Обожавам устните ти!
Прелъститет!
Ела при мен,погледни ме с този поглед и ме допобъркай.
В твое присътсвие губя себе си.
Накарай ме да се забравя,ела.
Прехапвай устни и ме гледай.
Повтаряй името ми,харесвам твоя глас.
Предизвикваш нещо неубуздано в мен.
В погледът ми прочиташ,че съм твоя.
Кръвта кипи погледнеш ли, в моите очи.
Задъхвам се!
Трудно дишам,пулсът ми е ускорен.
Нещо трудно за описване е чувството,когато си до мен.
Сърцето,гръмотевично тупти!
Ръцете ми треперят.
Вените изпъкват.
Горещо е!
Дори в студ,мисълта за теб ме топли.
Това ме плаши,опитвам се да те отблъсна,
но безспирно мисля си за теб.
https://www.youtube.com/watch?v=FNOJFWRs5Vg  

Днес е странно да се влюбваш,да обичаш,
защото всеки втори бяга от това.
Всеки пази своето сърце,
сякаш скъпоценен камък е.
Обичам да обичам,да мечтая!
След копнежа идва и носталгия,
но никога не губя вяра!
Ще те срещна някой ден ,
любов и няма да те пусна!
Любовта е една невидима магия
,която разтуптява нашите сърца.
Понякога се губят хора,
които искаме да са до нас,
но с надежда всичко се постига.
Вярвам и ще имам , аз !
Искам да почувствам тръпка,да усетя нежност.
Да видя нечии очи,как греят за мен като звезди.
Любовта е в малките , милион неща.
Когато даваш всичко,
за да е добре отсрещния човек.
Когато го завиваш и прегръщаш .
Когато го целуваш за лека нощ.
Щастлив ли си, недей да пускаш!

Къде си ?Как си ?С друга си ,нали?
Аз те чакам.Свикнах да съм с теб и трудно ще отвикна.
Да те забравя,искам,но не мога.
Нощем не мога да заспя.Някак тъжно ми е.
Лъжец си,но те искам!
Всяка мисъл води ме към теб.
Искам само да заспя до теб.
Недей ме кара да се чувствам зле!
Просто дай това,което искам.
Мълчи ,не ми пълни главата с лъжи!
Не желая други,искам теб!
Просто теб.Не е много,нито малко.
Нещо съвсем нормално.
Какво направих?Защо отбягваш ме?
Уж,жена съм,а в детски свят живея,защото искам само теб!
Сякаш в мен усмивката изчезва.
Сякаш само с теб чувствам се добре.
Върни се,сгрей това сърце!

Всяка друга ти се струва по - добра.
Недей мисли така!
Друга с този блясък няма да те гледа.
Не те целувам аз,а моята душа.
Всичко с мен е истина.
Тя ти дава тяло, аз ти давам себе си.
Аз ще те рисувам, галя, любя.
Тя ще те целува.
С мен си , а за още сто си мислиш.
Жените ти са много, а аз една.
Обичаш да те слушат, да си лош.
Обичаш да се подчиняват.
Искаш да опитомиш и мен.
Мислиш, че съм плаха, но не знаеш за бурята в мен.
Настъпиш ли ,ще мачкам !
Ще избухваш, а аз ще се усмихвам.
Ще ме искаш, но ще бягам.
Като в сън ще идвам и ще тръгвам.
Един страхливец ! Взимаш, бягаш.
Един нещастен, лош герой.
Живееш в самота.
С омраза ще действаш, а аз с любов.
Няма да откликна на твоята омраза..
Страх те е от моето сърце, защото обича те !
Кажи , това ли наричаш удоволствие, да лягаш с всяка ?

Обичам твоите очи.
Те не са просто кафяви.
Те са дълбоки океани!
Те са гнездо от чувтства,които криеш.
Те изразяват гняв и болка,но обичам твоите очи!
Веждите гъсти, изпълват погледа ти със сила.
Усмивката не мога да опиша!
Малките извивки около устните ти плътни,разтапят ме.
Ти си моята муза.Дай едно платно,молив  и гума.
Ще чертая извивките ти,ще извая усмивката ти.
Усмихни се,искам да се разтупти това сърце.
Погледни ме.Право в очите!
Виж колко влюбена съм в теб!
Давам всичко да те имам.
Да те имам нощ и ден.Мразя и обичам те.
Зад маската на лош,добър си.Ад и рай.
Нещо невъзможно.
Във звяр превръщаш се,когато си до мен,
а мен превръщаш ме в лъвица.
Караш ме да се побърквам.
Влудяваш сетивата в мен.
Отдавам се на силата ти.
Отпускам се в ръцете ти.
Целуваш ме,а аз потъвам.
Някъде съм с теб,но не знам къде.

  Грешиш, поправяш, търпиш, прощаваш!
Години, две и още толко.
Тръпка вече няма.
Страстта угасна.
Избледняваш, заедно с един човек.
Ставате си, сякаш непознати, нетърпими.
Греша ли ?
Въпрос върти се, но не и отговор.
Дали струва си да пропилееш младостта ?
С него си, ала сама заспиваш.
Защо така?
Нали той е любовта?
Иска те, но не го показва.
Времето ли променя го така?
Обича те, но иска да си тръгваш.
Гони те, уж единствена си ти.
Не те потърси, даже за едно ‘’прости’’.!
Държи на теб, а как нагло се държи!
Важна ли си , време ще намери.
Липсваш ли му ,светът ще прекоси.
Любов ли си за него - щастлива ще си!
Ще умира за твоите очи, ще копнее за гласът ти, за допирът ти. Неблагодарник, незаинтересуван от твойте ласки, думи и мечти.
От теб самата, разбери!
Не оценява нищо!
Лудост с него е да бъдеш, пречупваш гордостта си, заради измислени сълзи. Погубваш своите мечти, вярвайки на грозните лъжи.
Очите му, изпълнени с мрак.
Усмивката,  невинно примамлива.
Обича, съжалява, наранява.
Иска ли да те боли?
Достатъчно!
От него си тръгни!

 

   
 Не искам да те помня с лошо.
 Не се сърди, не ме мрази,  но ме забрави.
Ще забравя всичко. Разби ме!
В стъклени парченца се превърнах.
Недей се връща пак при мен,опасно режат,
частиците останали от мен.
Ще ти върна , без да искам!
За безбройните лъжи,за предателствата подли,
за сълзите изплакани по теб.
Ще те боли , недей се връща!
Чуваш ли, върви!
Не искам да те виждам, не искам да си спомням.
С теб бях искрена, щастлива, но уви!
За мен сега, си спомняш само ти.
Не вярваше , но тръгнах и повече не ме видя.
Ще остана спомен, забил се в твоята глава.
С глас, ще галя твойте сетива.
С поглед , ще руша в тебе всичко бавно.

                     

 

 

                                 България

Защо не се плаша от смъртта ?

Може би ,защото реалността е много по – гадна.

Да страдаш от хора,случки.Да страдаш от съдбата.

В България има ли поне едно нещо нормално?

Чудя се? Така и ще си остане,няма отговор за това.

Децата прости и неграмотни.Родителите бедни и безотговорни.

От пари да се интересуват нашите деца.Да искат лаптоп,а не игра.

Наркотици,кражби,убийства,подкупи.Тормози от всякакъв вид.

Филм е живота на хората в България.Един проклет филм!

Закони измислени  , не за доброто на народа,а за чичко депутат да има някой лев.

От страх хората не смеят истина да кажат!Кметът пак ще бутне някой лев на неграмотен Айшо да гласува в негова чест.Чудовище.

 В очите да се погледне  и с жесток поглед да се нарече -"помяр"!

Вулгарността е мода. Да си тъп е яко.С просташки думи се сваля.

Да си мъж е излишно.Връзки,пари,много хора.

Жалка гледка за една нереалност.Подлост,наглост в очите на всеки.

Несправедливост ,омраза.Да плюеш по улиците е нещо нормално.

Непълнолетни моми,да стават вече жени е хит във града ‘’ България ‘’

По – красиво място няма от улиците пълни с охрана.

Чичковци набити,малки глезорани.

Дрехите ненужни са,когато станат двама.

Всеки с промит мозък,робот от  ‘’ класа  ‘’ .

Да си наркотрафикант е нещо гордо.

Да  се напиваш и да псуваш  е много важно!

Да крещиш ,заплашваш и да биеш собствената си майка,прави ни велики .

Да си проститутка е нещо съвсем нормално.

Пари? Как не се продаваш?

Тиня,затъваш надълбоко.В ада.Добре дошъл в България!

Двуличие, измама,покрития без покрив.Постъпки без срам и жалост!

Глупост,от голям човек.Мозъци ли ? Мозъци за пари!

Отдаденост към нещо ужасно със сигурност не и живот.

Недоверие към всеки,поглед жесток,горд и наперен.Добре дошъл, човеко!
Това е България.

 

 ei xora! Kajete mi , stawat li teq stihotworeniq.Zashtoto mislq da izdawam stihosbirka.Razbira se, ima greshki.Predi da q izdam,shte sa redaktirani.Chast ot stohotvoreniqta mi sa tezi,drugite shte bydat we4e 4erno na bqlo. Xareswat li vi,spored was.Stawat li za kniga ili ne ?

                                                                   Използвана

Значех ли нещо за теб? Беше ли истинска усмивката ти?

Поне нещо истинско имаше ли?Или всичко е било просто лъжа!?

Гледаше ме с блясък,а сега мълчиш.По дяволите, аз ли някъде сгреших?

Не ме вини за нищо, ти всичко ми отне.С бездомната си душа, игра си с мен.

Смееше ли се на моята любов?Смешно ли ти беше това с мен ?

Толкова ли , капка чувства нямаш в теб?

Дано някога разбереш,  какво значеше за мен.

Обърканото ти съзнание, побърка мен!

Просто тяло.Използвана.Използвана!Това чувство, убива всичко в мен.

Руши съзнанието ми, ограбва душата , а сърцето на пихтия.

Срязано, надупчено, издрано от твоите думи, мразя те!

След толкова време, след като те обикнах, след като свикнах с теб, след като дадох всичко, забравяш ме?!

Безпощадно обиждана и използвана.Дадох себе си, за да разбиеш всичко в мен!

Просто тяло?Обикновен човек?Едно нищо била съм за теб!За човекът , когото обичах.

Търпях нетърпими неща, обиди, кавги, грубости, грешки, лъжи !

Господи.Как да го опиша? Гледайки в една точка, не осъзнавам нищо!

 
Не оценяваш малките неща , които правя за теб.
Не слушаш думите ми.
Не се вълнуваш от мнението ми.
Не се интересуваш от това, за какво мечтая.
Не ти липсвам , както ти на мен !
Любов по график.
Петък вечер , а може би събота, понякога и това не.
Вслушай се в думите ми, говоря ти!
Погледни в очите ми, тъжа!
Виждаш ли усмивката ми?
Не ти ли липсва ?Защо го правиш?Не ти ли писна?
Не искаш ли да съм щастлива с теб?
Нямаш време за разговори с мен.
Какво да правя ‘’бос’’ ?
Кажи ми , как да се държа, за да не те издразня ?
Каква трябва да бъда?
Какво трябва да направя , за да ме видиш, а не просто да погледнеш ?
Така , както преди живях без теб, така и сега ще мога!
Всеки ще поеме своя път.
Бях цъфтящо цвете, а ти откъсна ме, тъй млада!
Взе ми всичко за едното нищо, а сега отблъскваш ме.
Няма да се върна, не и този път!
Тръгна ли,  до тук е!
Нашето минало, ще хване прах.
На колене да падаш, прошка да искаш, пак мили думи да говориш.
За нищо на света не бих се върнала!
Ще си спомняш и отново ще ме искаш .
Няма да ме виждаш.
Няма да ме чуваш.
Няма да ме чувстваш.
Глупост! В идиот се влюбих, мъж очаквах!