Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Обичам да пиша,рисувам,пея и танцувам.Обичам свободата и да бъда себе си.
Автор: rosicatsendova Категория: Поезия
Прочетен: 24208 Постинги: 42 Коментари: 19
Постинги в блога
2 3 4  >  >>
 Слънцето ме гали и усещам полъха на море. 
Синьо- зелени нюанси красят пейзажа , а птиците чируликат сладко , сладко....
Потънала в ласките на божествена природа, мечтая.
Мечтая , а пред мен пътят е мъгла.
Не, не е мрачно , не се лъжи. 
Неизвестно е , дали ще сбъдна своите мечти ?
Уж, голяма , а още нищичко не съм видяла. 
Готова съм света да разгадая и много тайни да узнаят.
Очите греят , а усмивката не слиза и мечтая.
Мечтая да летя , мечтая вечно да имам свобода.
Да открия пътя към успеха като Еса поетеса.
Така ме иска и силно стиска. 
Ах, това момче от синьото море.
Като морски дар се залепи .
Красив и строен и е добронамерено настроен.
Иска да стана негова жена ,
а дали ще сподели моята съдба.
Аз съм  птица , пойна птица , обичам да летя .
Ще науча и него на летене. Волно и свободно .
Ще му дам и свобода , за да изпитам любовта. 
Любов ли е ... Като цвете ще цъфтя ! 
Корени ще пусна , стига връзката да не е пуста.
Пъпчици ще пусна от любовта и ще има страхотна новина.
Нови , малки пъпчици ще разцъфтят и ще ни радват всеки път.
Категория: Поезия
Прочетен: 1616 Коментари: 0 Гласове: 0
 Влизам в друго измерение с теб. 
Взирам се в погледа ти и внезапно вцепенение.
Потънах толкова дълбоко , че едвам изплувах.
Не е свикнение , мога и без теб,
а всъщност винаги си в мен.
Толкова дълбоко, чак ми париш!
Докато те гледам, се забравям.
Страх ме е , отново да се доближа.
Даваш ми свобода , на която никой не е способен.
С теб мога ... просто да мълча ! 
Ти си безкрайност , която не мога да опиша.
Ти си въздух , който прониква във всяка вена в мен.
Проклятие , което носи ми наслада.
Блаженство е , просто да погледна в теб!
С теб е  толкова различно и просто ,
а същевремено  и сложно.
Усещането с теб,  би могло на опустуши всичко около нас.
По - силно е от природа!
По - мощно от циклон. 


                               Ps: Ще може ли още един танц ? 
Категория: Поезия
Прочетен: 92 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 07.07 14:23
20.04.2017 11:51 - сдтгертхг
Затварям очи , за да се вмъкне малко тишийна.
Разкъсвам се!
В трудна ситуация - себе си , семейството или него ...
Всичко това върви в различна посока.
Аз ли ? Аз какво искам. Смешно е , защото не знам.
Въпросителните знаци започнаха да образуват редица.
Концентрация от мисли , способна да възпламени всичко.
Към всичко трупам ненавист.
Животът е коварен и превръща всичко живо в хищник.
Разкъсана душа -  това получих.
Море превърнах от спомени.
В пустиня превърнах сърцето си.
В апатия изпаднах и не мога да изляза.
От ъглите около устните ми , страхувам се .
От толко високо паднах , реалността няма граница за разочарования. 
Обвита от тръни , никой не успява да ги превърне в пластелин.
Светът ми се трува прекалено малък , за да обикна .

Категория: Поезия
Прочетен: 366 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 07.07 17:15
02.04.2017 17:26 - Себелюбие
 Поредна глътка, потъвам в омайни , музикални ноти.
Преглъщам глътка горчиво вино и издишвам бавно, с удоволстие цигарения дим.
Чувствайки се , по - себе си от всякога.
Инлюстрирам сцени в съзнанието си.
Чувствам лудостта във вените си .
Усещам упоритостта в мислите си и силата във всяко действие.
Сама съм и без капчица вина.
Щастието ми не зависи от някого , а от самата мен.
Обичам себе си и трябва да съм болна , за да се самонараня , избирайки чуждо щастие пред собственото.
Най - добре съм, защото не съм спряна .
Аз съм това , което съм.
Без необратими промени ,
за да се вмъкна в критериите на някого.
Сега ми е добре , по  - добре от преди , когато обичах.
Дадох себе си  , изцяло !
Дадох душа, сърце, тяло, устни, разум, всичко !
Раздадох хиляди пъти себе си на един човек ,  Който погуби всичко свято в мен. 
Толкова погрешни крачки , заради една фантазия.
Живея с болка , който , както иска да разбира или пък да не разбира.
Толкова противно ми е всичко, а е толкова добре да си сама.
Категория: Поезия
Прочетен: 1189 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 07.07 14:50
image


Житотът е като капан , от който е неизбежно да пострадаш.
Животът учи !
Учи , да и толкова много трябва да се опариш .
Психиката ми се разруши .
Чувства нямам , но си има плюс , не изпитвам страх.
Сърцето стана орган.
Не е  красивата фигура , която допреди чертах.
Любовта премина в уважение , което всъщност няма.
Зад щастлив момент  урок се крие   ,
който ще последва с безвъзвратна загуба и болка.
Какъв е смисълът да се родиш , а да останеш ?
Човекът е с незадоволими потребности.
Уж , учиш , учиш.... и все не си научил.
Кагато си дете ,  плачеш за играчка ,
когато си  голям за някоя любов,
а когато остарееш...за това че се чувстваш сам ,
безсилен, беззащитен,че идва края...
Как да се чувствам пълноценна сред хора ,
обвити в собствен свят , готови да продължат и без мен.
Как да се чувствам обичана  , като имат нужда да ги оставя ?
Как да се чувствам способна ,
като единственото нещо което правят , е да ме спъват ,
подценяват и себе си да възгордяват ?
Моят лек... бял лист и химикал,
Да вляза в ролята на скитница , докато краката не ми откажат.
Така желая далече да живея от града.
Забързаното ежедневие , носещо чували със стрес,
скапва всяка моя вярва в добротата.
Някъде... далеч.... в дървена къщурка ,
обградена от зеленина.
Чист въздух и лек ветрец. Топло мляко, малко мед ,
плод за здраве и един добър човек.
Нито искам да съм богата !
Нито пък за  лукс мечтая.
Нито да се контя ,
за да ме обсъждат и харесват,
нито да ме знае всеки.
Там , погалена от слънчеви лъчи ,
обичана , обичаща.
Там, далеч от пушаците на скъпите коли и слабомислещите шефове на фабрики.
Там, дето ще чета , не за да се доказвам , а за да се отдавам на тишийната.
Дори и в забутано селце - не искам !
Съвсем, съвсем далеч !
Моят рай !

www.youtube.com/watch

Категория: Поезия
Прочетен: 189 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 19.03.2017 17:16
21.01.2017 16:26 - не е стих
Страхувам се от хорската злоба.
Неопитомено животно е по - безобидно.
Едно животно би било по - благородно настроено от човек , с когото дружим.
Обсебени от себе си и своите проблеми , изкарват страха  върху невинните.
Невинни ? Хах... звучи странно . Да не би да е старомодна думата ?
Може би е , защото все пак сме в 21 век.
Нали вече всеки втори гледа да е на мода , а тя за съжаление е грозна.
Долната истина за егоистичните хора, погубили без капка жал чужд живот.
Без да се замислят , че и те са хора , както всички останали - вирят  глава.
Самочувствието ви , извинете ... защо е безгранично ?
Нервни сте , бързате ,наранени сте.
Окей , нека се хванем за хорце.
Не сте единствените с лошо изкаран ден.
Не сте единствените зарязани.
Не сте единствените с финансови или семейни проблеми.
Защо по дяволите повишихте тон ?
Защо по дяволите си го изкарахте на чужд човек ?
Красиви , грозни , здрави , болни, бедни , богати .
За съжаление богатите властват - няма закони.
Бедните са като роби.
Болните -  игнор.
Да , някои са с висше образование , втори с основно , трети със средно ... и какво ?
Вие знаете ли какво правят днешните студенти, а учениците ?
Биха измислили невъзмойното , за да направят пищов , но не и да научат нещо.
Биха предпочели да идат на диско , домашно , но не и да влязат и в час.
Родители , а вие знаете ли какво правят децата ви или трябва да ги има в новините , за да разберете ?! 
В най - добрия случай , вие да ги усетите или да разберете от приятелите им , евентуално.
Аз отново не се чувствам добре в този век , с тези хора, с това отношение , разбиране.
АЗ ли разбирам погрешно?
Трябва ли да се променя , за да се приобщя ?
Трябва ли да свикна ?
100 % от хората имат нужда от психолог , за да се осъзнаят .
Толкова ли ниско паднахме, че трябва да се примирим ?
Музиката ни е вид порно ! От къде да взимаме пример ?
Образованието е просто лист.
Поне работа има бол , а пари ?
Как да живеем с минимална , след като даваме 300 лв само за сметки ?
Всички знаят да лъжат , как да сме верни ?
Запознах се с вишистка , работеща на каса в хранителен магазин !!???



Категория: Поезия
Прочетен: 236 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 19.03.2017 17:20
09.12.2016 22:13 - дай да вдишам
Хаос от мисли.
Бурни чувства.
Свят голям , но очите са едни.
Очите са едни , които всеки ден ги мисля.
За човекът , който отнема любовта ми .
За него , заради  когото сърцето ми не се предава.
Ах , ти ... сладка болка - ненасищаш ! 
Вечната стихия.
Убиваща , потдържаща ме.
Белег не е , все още дълбаеш рана.
Ти какъв си ?
Що за личност ?
Подлуди ме и не ме оставяш.
По - несправедлив от съдба.
По - непредвидим от природна стихия.
Убиваш!
Възраждаш!
Ти си кислород !
Трудно е .
Невъзможно е.
Страх!
Ужасно се страхувам , имам нужда.
Да си с мен , да те чуя , да те видя , да усетя устните си сляти с твойте.
Боже , дай ми сили , защото се изчерпах.
Черно с бяло. Контраст , но стои добре.
Неусетно времето ни мина ,  а искам още.
Трябваш ми !



Категория: Поезия
Прочетен: 432 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 19.03.2017 17:21
  image
 
Куршум пробива черепа.
Кошмар разваля моят сън.
Име, а след това последва гръм.
Копнежът е  скрит , напълно заличен.
Сякаш бе написан от съдбата , но с пепел и вятърът те духна.
Сякаш , ти бе света !
Напълно заличен. .
Прииждаш в мислите ми неусетно , стопляш и си тръгваш.
Ти си жива болка.
Мойта болка !
Миг заснет, преминал през лентата на дните.
Беше толкова различно!
Неусетно , а сега е безразлично.
Смисъл не мисля да намирам, някога го търсех и какво разбрах ?


image

Категория: Поезия
Прочетен: 443 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 19.03.2017 17:25
16.10.2016 13:45 - йфкйкфжкйцж
Нов стадий.
Проклети роли.
Очудващо , но  добре сме.
Явно свикнахме зад маските да крием своите лица.
Култура - нулево ниво.
Знания, развитие - думи незначими.
Поклон пред никой!
Гордост и величие. 
Престъпност. Кой, кого заклал? 
Заради дрога или се оказа комплексар?
"Осмокласничка закла своята връсничка , заради любов. "- what the fuck ???
Сякаш изпростели и нищо не видели , а балони с хелий сме.
Нови дрешки , "шик" бельо - много сме известни с новия си пост във facebook.
Усмивка , щрак и снимка .
Ето го и първият ни лайк , събужда в нас възторг.
Да ходим по купони, да слушаме милиони . Новата ни мода - гъзария.
Нека вземем пример от чалгарките ни , дето гълтат.
Грозно , но е факт! Малолетните на дилъри играят. Малки пикли , тежкарки го раздават. Дават ценното си за бутилка "флирт.".
Всеки, някого копира.
Искат да ни демонтрират колко се обичат, поствайки си сърчица и снимки .
Хвалят се, снимани до поредния си батко, с който ще им бъде сладко, а след това сами...
Детските игри са ретро песен , която всеки игнорира.
Търсят нова - хита на сезона.
От деца приятели , а се забравят.
Къде сгрешихме , че чрез дрога път към щастие открихме?
 Все така ли ще го бъде?
Това ли представлявлява любовта?
Чрез илюзия преоткриваме своята съдба.
Любов??
Copy And paste - едни и същи думи за поредната "специална".
Следващата/ия , моля.
Какво за бога ?
Защо да се мъчим да успеем ?
Има много хора.
Всеки търси леснотия .
От коцето взимаме добри съвети и никой, никого не заслужава.


 
Категория: Забавление
Прочетен: 415 Коментари: 0 Гласове: 2
11.08.2016 14:29 - Ъгнпайф
 Лутах се из лабиринт , а зад всеки ъгъл имаше капан.
Лутах се и търсех място - безопастност.
Очите ми окапаха от толкова сълзи.
Море създадох.
Ловците - щастливи и без капчица вина.
За мене - бягство. 
До живот ще бягам , за да успея да забравя.
Съзнанието си , не веднъж изгубвах,
но кадрите не спират да се връщат.
Гледайки ликът си , много съжалявам. 



Категория: Поезия
Прочетен: 130 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 07.07 12:00
Категория: Поезия
Прочетен: 447 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 15.05.2016 13:15
05.05.2016 10:53 - grerh
image

https://www.youtube.com/watch?v=0wyTV24V-SU


Обичам те!
Ден без теб за мен е месец.
Обичам те и е някак странно.
Обичам те , искам да го изкрещя - не мога !
Липсваш ми , но не мога да звъня.
Ти си имаш свой живот, в който мен ме няма.
Липсваш ми и искам те до мен .
Дори за час , зареждаш ме с нещо свято ,
с нещо което не мога да опиша.
Импулсивно действам и не се въздържам.
Криле ми слагаш и отлитам, но и друго правиш.
В един момент искам да те галя ,
а в другия гадно да те фрасна.
Вбесяваш ме !
Знаеш го добре и забавлява те.
Но знаеш ли ? Ще се откажа !
Каквото искам , ще си правя.
Ще се откажа и бързичко ще те забравя.
Ще те мразя !
Раздразнено гледам , слушам , действам.
Забелязват , че нещо става с мен.
Не мога да го крия. Искам те !
Няма да е лесно , защото ти си луд , но те искам !
Прави и мене луда , но бъди с мен.
Иначе забравям !
Ще забравя за всичко до сега с теб!




 
Категория: Поезия
Прочетен: 237 Коментари: 1 Гласове: 3
Последна промяна: 15.05.2016 13:17
2 3 4  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: rosicatsendova
Категория: Поезия
Прочетен: 24208
Постинги: 42
Коментари: 19
Гласове: 46
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930